"Нагнездяване" 

Идвайки времето да излетя от гнездото,
усет застоява ми се в сърцето

на старата слама отдолу, пронизвайки дълбоко
Спомен отдолу под на майката крилото...

Рядкост е в ден днешен чуруликането с бащата,
птицата, летяща в оттенъка син на небесата,

в търсене на съчки и червеи за да са сити децата
мълчешком дори да му струва перата...

Тиха сега ми е песента, нека не се наранят от знанието ми ако чуят това.

Времето отлетя на юг както мен с още

милион неща.

Всички са с второстепенна важност щом пред мен се застоя.

По път намирам връх, покрив, стълб, дърва да кацна, да помълча.

Спомени, спомени в мойта птича глава, и аз скърбя и да не ми се чува плача.

Наблюдавам залеза отваряйки клюн, мелодия да издада. 

Пея докато наблюдавам докато не се изморя,

заспивам, отмарям

ставам рано преди да е наяве изгрева.

Чакам да дойде и отново потеглям на сутринта.

Животът така си минава без да си знам посоката,

но пък тръпката е в това като ми дойде сегиз тогиз почивката...

-sr.