Jul 18, 2021, 7:55 PM

"Нагнездяване"

  Poetry
512 0 0

"Нагнездяване" 

 


Идвайки времето да излетя от гнездото,
усет застоява ми се в сърцето

на старата слама отдолу, пронизвайки дълбоко
Спомен отдолу под на майката крилото...

 

Рядкост е в ден днешен чуруликането с бащата,
птицата, летяща в оттенъка син на небесата,

в търсене на съчки и червеи за да са сити децата
мълчешком дори да му струва перата...

 

Тиха сега ми е песента, нека не се наранят от знанието ми ако чуят това.

Времето отлетя на юг както мен с още

милион неща.

Всички са с второстепенна важност щом пред мен се застоя.

 

По път намирам връх, покрив, стълб, дърва да кацна, да помълча.

Спомени, спомени в мойта птича глава, и аз скърбя и да не ми се чува плача.

Наблюдавам залеза отваряйки клюн, мелодия да издада. 

 

Пея докато наблюдавам докато не се изморя,

заспивам, отмарям

ставам рано преди да е наяве изгрева.

Чакам да дойде и отново потеглям на сутринта.

Животът така си минава без да си знам посоката,

но пък тръпката е в това като ми дойде сегиз тогиз почивката...

 

-sr.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Радулов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...