18 jun 2014, 15:15

Нагон 

  Poesía » Civil
507 0 1

 

Нагон

 

От самота, безделие  и леност, скука,

надига се у мен бунтарски див нагон,

че стягат ме чепиците да сгазя лука -

да наруша по буква и по дух закон...

 

Брутално да скандализирам обществото.

По външен вид и поведение - петно...

За мижитурки да съм хулиган, защото

какво за мен си мислят, ми е все едно.

 

Против върхушката, създала правилата,

така че все в угода нейна да са те,

да викна и събудя вече тишината,

надигнал гирите на справедлив протест...

 

Да кажа на властта какво за нея мисля,

че тя опорочава, ставаш неин роб.

А на свободния душата му е чиста.

Тук няма нужда от езика  на Езоп.

 

Белите ми не са ли всичките нормални?!

(За низките души минаваш ти за луд).

Дали свещица в съвестите ще се палне

и светлината влезе с мрака във диспут?

 

 Върбан Колев 2014 Карлово

© Върбан Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??