Нагон
От самота, безделие и леност, скука,
надига се у мен бунтарски див нагон,
че стягат ме чепиците да сгазя лука -
да наруша по буква и по дух закон...
Брутално да скандализирам обществото.
По външен вид и поведение - петно...
За мижитурки да съм хулиган, защото
какво за мен си мислят, ми е все едно.
Против върхушката, създала правилата,
така че все в угода нейна да са те,
да викна и събудя вече тишината,
надигнал гирите на справедлив протест...
Да кажа на властта какво за нея мисля,
че тя опорочава, ставаш неин роб.
А на свободния душата му е чиста.
Тук няма нужда от езика на Езоп.
Белите ми не са ли всичките нормални?!
(За низките души минаваш ти за луд).
Дали свещица в съвестите ще се палне
и светлината влезе с мрака във диспут?
Върбан Колев 2014 Карлово
© Върбан Колев Всички права запазени