Нагоре има още -
винаги ще е така.
Расте света
като земите
в очите на детето ми
и шепне нови висоти.
Сама не мога да ги стигна,
но ги докосвам,
вкусвам,
чувам -
миг преди да се роди
високото ме вдигна
при себе си.
И покорена,
удивена,
трогната,
си напомням -
дишай.
Нагоре
има
още.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados