valcanyon (Валентин Миленов)
783 1814
13 abr 2018, 1:30

Нахална любов 

  Poesía » De amor
614 0 9

                                              Нахална. любов

 

Изгоних те, а ти се сега връщаш, 

какви ли не обиди не преглъщаш.

Изгоних те, а ти си пак на моята врата, 

спокйно чакаш, дошла си пак сама. 

Видях те, чакаш там, съвсем сама –

красива, гола, свежа като утринта. 

Поглеждам, а къде е моята съдба, 

защо не сте заедно, ръка за ръка? 

Не ти си гола и съвсем сама, 

трепериш, усмихната красота. 

 

Отварям пак вратата си сега, 

ела при мен, спри се накрая. 

Идваш и си отиваш като сянка, 

седни, успокой се. Махни се, Тъга. 

При мен дошла е отново Любовта. 

Седни на чаша вино чак до сутринта, 

на погледи, усмивки и целувка винена. 

Прегръдка силна както някога,

а после сливат се тела в тела. 

Не ме предавай вече Никога! 

 

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??