Нахална любов
Нахална. любов
Изгоних те, а ти се сега връщаш,
какви ли не обиди не преглъщаш.
Изгоних те, а ти си пак на моята врата,
спокйно чакаш, дошла си пак сама.
Видях те, чакаш там, съвсем сама –
красива, гола, свежа като утринта.
Поглеждам, а къде е моята съдба,
защо не сте заедно, ръка за ръка?
Не ти си гола и съвсем сама,
трепериш, усмихната красота.
Отварям пак вратата си сега,
ела при мен, спри се накрая.
Идваш и си отиваш като сянка,
седни, успокой се. Махни се, Тъга.
При мен дошла е отново Любовта.
Седни на чаша вино чак до сутринта,
на погледи, усмивки и целувка винена.
Прегръдка силна както някога,
а после сливат се тела в тела.
Не ме предавай вече Никога!
© Валентин Миленов All rights reserved.
