7 feb 2012, 20:28

Нахалството на един спомен 

  Poesía
1101 0 12

Не съм те начертала в паметта си,

за да поникваш нагло като плевел,

когато нещо ненадейно ме изплаши

или безхитростно напомни ми за тебе!

Оставяш отпечатък – ситна прах –

в очите ми... и ставам кривогледа.

Едва – едва, но те преодолях.

Не гледай, че съм бяла като креда.

Претеглям  свободата на кантар,

но винаги накланяш ми везните.

Накрая ще те хвърля като зар –

уцеля ли шестицата – не питай! :))

 

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??