Feb 7, 2012, 8:28 PM

Нахалството на един спомен 

  Poetry
1095 0 12

Не съм те начертала в паметта си,

за да поникваш нагло като плевел,

когато нещо ненадейно ме изплаши

или безхитростно напомни ми за тебе!

Оставяш отпечатък – ситна прах –

в очите ми... и ставам кривогледа.

Едва – едва, но те преодолях.

Не гледай, че съм бяла като креда.

Претеглям  свободата на кантар,

но винаги накланяш ми везните.

Накрая ще те хвърля като зар –

уцеля ли шестицата – не питай! :))

 

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??