19 jul 2011, 21:22

Наивно ли е да продължа да вярвам

1.2K 0 1

Наивно ли е да продължа да вярвам,

наивно ли е, че мечтите си не спирам,

кажи, наивно ли е, че не се предавам,

дори понякога вътрешно да умирам.

 

Безброй предателства,

има ли още истински лица?

Фалшиви приятелства.

Само лъжливи сърца.

 

Наивно ли е, че все още търся нещо красиво.

Наивно ли е, че не се предавам

и се боря с живота, така ли е спреведливо.

Кажи, наивно ли е, че все още сляпо вярвам.

 

И виждам светлина в дълбините.

Какво ме кара да се боря,

да проблясват пак искри в очите

и въпреки това да не знам какво да сторя.

 

Винаги ще има страх,

но той ли вечно ще ме води,

Ами ако искам да го заменя със смях,

ще може ли той страха ми да пребори.

 

Наивно ли е, че мечтая.

Наивно ли е, че щастие търся.

Но ако го срещна, как да го позная?

В сърцето докога тази болка аз ще нося.

 

В един момент съм адски силна,

в един момент знам, че мога всичко,

а в друг съм пак глупачката наивна

и си мисля, че не мога да направя нищо.

 

Остават вечните въпроси.

Остават, но без да има кой да отговори.

И всеки болката в себе си носи,

без да знае как да я пребори.

 

Наивно ли е, че продлжавам да питам.

Наивно ли е, че ще продължа.

И въпреки че продължавам по пътя да се скитам,

наивно ли е, че няма да се спра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магчетоу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тия въпроси много хора си ги задават, и терзанията на авторката едва ли са нещо ново за болшинството от читателите. За съжаление, това не е достатъчно, за да се създаде поезия от тях.
    Стихотворението звучи... наивистично.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...