Наивно ли е да продължа да вярвам,

наивно ли е, че мечтите си не спирам,

кажи, наивно ли е, че не се предавам,

дори понякога вътрешно да умирам.

Безброй предателства,

има ли още истински лица?

Фалшиви приятелства.

Само лъжливи сърца.

Наивно ли е, че все още търся нещо красиво.

Наивно ли е, че не се предавам

и се боря с живота, така ли е спреведливо.

Кажи, наивно ли е, че все още сляпо вярвам.

И виждам светлина в дълбините.

Какво ме кара да се боря,

да проблясват пак искри в очите

и въпреки това да не знам какво да сторя.

Винаги ще има страх,

но той ли вечно ще ме води,

Ами ако искам да го заменя със смях,

ще може ли той страха ми да пребори.

Наивно ли е, че мечтая.

Наивно ли е, че щастие търся.

Но ако го срещна, как да го позная?

В сърцето докога тази болка аз ще нося.

В един момент съм адски силна,

в един момент знам, че мога всичко,

а в друг съм пак глупачката наивна

и си мисля, че не мога да направя нищо.

Остават вечните въпроси.

Остават, но без да има кой да отговори.

И всеки болката в себе си носи,

без да знае как да я пребори.

Наивно ли е, че продлжавам да питам.

Наивно ли е, че ще продължа.

И въпреки че продължавам по пътя да се скитам,

наивно ли е, че няма да се спра!