23 ago 2006, 19:14

Най-добрият пристан

  Poesía
1.2K 0 23
Дали със нас...
със мен и теб...
светът ще бъде
по-богат?!..

Дали ще е усмивка,
където ще полегнат
уморените...
от недокосване тела?!..

Или страстта, в извивките
на споделена нежност,
ще създаде усмивка
и ще я разпръсне над света?!..

Въпросите са много,
а притихвам... при теб,
дошла за кой ли път.
Ръцете ти са
най-добрият пристан,
а топлината ти -
най-милото "ела".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...