Aug 23, 2006, 7:14 PM

Най-добрият пристан

  Poetry
1.2K 0 23
Дали със нас...
със мен и теб...
светът ще бъде
по-богат?!..

Дали ще е усмивка,
където ще полегнат
уморените...
от недокосване тела?!..

Или страстта, в извивките
на споделена нежност,
ще създаде усмивка
и ще я разпръсне над света?!..

Въпросите са много,
а притихвам... при теб,
дошла за кой ли път.
Ръцете ти са
най-добрият пристан,
а топлината ти -
най-милото "ела".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...