Най-големият дар

7 ene 2008, 22:02

Poesía

570 0 5

Ето, тръгвам пак, мамо,
да мина през стръмни поля,
на вратата с тъга те съзирам
как жално скланяш глава!
Да, тръгвам по пътя безкраен
да диря за мен топлинка,
защото гори да обича
мойта млада душа...
Нарамила тежък товар,
срещам хорската злоба и фалш...
лъжа се, че сън е всичко...
то било кошмар!
Но връщам се, мамо, при тебе
някой път насълзена,
ранена от нечий пожар,
или оставил ме някой другар...
И сърцето ми свива се, мамо,
че вярвах на някой глупак,
а Господ теб ми дал само,
едничката твоя любов - най-големия дар!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-08T10:56:50+02:00

чиста и свята е майчината любов...
с обич за теб.
krascho (Красимира)

2008-01-08T00:40:08+02:00

Браво , миличка !!! Много красиви думи , толкова силни и истински ... не спирай да пишеш ...
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-01-07T23:35:54+02:00

Така е, по голяма любов от майчината няма да срещнеш но поне да намериш онази която да те окрили. Браво!!!
s7r (Валери Шуманов)

2008-01-07T22:57:48+02:00

А то това било. Честит имен ден на майка ти Хубава творба.
FATE_MUST (Фа)

2008-01-07T22:33:26+02:00

Много вълнуващо! Поздравления за насълзените ми очи!