the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
7.01.2008 г., 22:02 ч.

Най-големият дар 

  Поезия
607 0 5
Ето, тръгвам пак, мамо,
да мина през стръмни поля,
на вратата с тъга те съзирам
как жално скланяш глава!
Да, тръгвам по пътя безкраен
да диря за мен топлинка,
защото гори да обича
мойта млада душа...
Нарамила тежък товар,
срещам хорската злоба и фалш...
лъжа се, че сън е всичко...
то било кошмар!
Но връщам се, мамо, при тебе
някой път насълзена,
ранена от нечий пожар,
или оставил ме някой другар...
И сърцето ми свива се, мамо,
че вярвах на някой глупак,
а Господ теб ми дал само,
едничката твоя любов - най-големия дар!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чиста и свята е майчината любов...
    с обич за теб.
  • Браво , миличка !!! Много красиви думи , толкова силни и истински ... не спирай да пишеш ...
  • Така е, по голяма любов от майчината няма да срещнеш но поне да намериш онази която да те окрили. Браво!!!
  • А то това било. Честит имен ден на майка ти Хубава творба.
  • Много вълнуващо! Поздравления за насълзените ми очи!
Предложения
: ??:??