17 oct 2008, 1:43

Най-голямата грешка...

  Poesía
753 0 1

 

Най-голямата грешка…  :(

 Най-голямата грешка може да ни погуби,
тя завинаги остава наша сянка,
нашият призрак, от който се страхуваме ден и нощ,
който ни измъчва непрестанно.
Гризе ни съвестта защо не сме направили
правилния избор, когато сме могли…
защо сме чакали все “следващият път”?
Понякога  “следващ път” никога не идва…
Нашата най-голяма грешка се превръща
в най-големия ни враг за цял живот!!!

N.B: Затова гледайте да правите по-малко грешки
и не забравяйте, когато видите познат на улицата,
да го ПОЗДРАВИТЕ, а не да си кажете
“ай, следващият път”, защото може да няма такъв! :(
                                                                                      Автор: Калина Петкова
16.10.2008
гр. Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • То грешки няма в този Свят
    и спънките наричам ги "уроци"
    и без хабер дали си стар и млад
    не свършват нивга и съвсем не са "пороци"

    Страхът ни не е просто "враг"
    той е "Съм-Не-Ние"-то в Бога,
    във Вярата в това, че "Има как!",
    в своите сили за Живот, или пък в хората.

    И вярно е, че няма по-жесток
    Урок...От този да научим
    във всеки друг да виждаме Добро
    и да простим на себе си за случаите,

    в които сме забравили урок,
    който (уж)вЕче сме били научили
    и пак боли, и питаме "Защо?!?"
    "Защо сам себе си в затвор държа заключен?"

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...