17.10.2008 г., 1:43

Най-голямата грешка...

746 0 1

 

Най-голямата грешка…  :(

 Най-голямата грешка може да ни погуби,
тя завинаги остава наша сянка,
нашият призрак, от който се страхуваме ден и нощ,
който ни измъчва непрестанно.
Гризе ни съвестта защо не сме направили
правилния избор, когато сме могли…
защо сме чакали все “следващият път”?
Понякога  “следващ път” никога не идва…
Нашата най-голяма грешка се превръща
в най-големия ни враг за цял живот!!!

N.B: Затова гледайте да правите по-малко грешки
и не забравяйте, когато видите познат на улицата,
да го ПОЗДРАВИТЕ, а не да си кажете
“ай, следващият път”, защото може да няма такъв! :(
                                                                                      Автор: Калина Петкова
16.10.2008
гр. Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • То грешки няма в този Свят
    и спънките наричам ги "уроци"
    и без хабер дали си стар и млад
    не свършват нивга и съвсем не са "пороци"

    Страхът ни не е просто "враг"
    той е "Съм-Не-Ние"-то в Бога,
    във Вярата в това, че "Има как!",
    в своите сили за Живот, или пък в хората.

    И вярно е, че няма по-жесток
    Урок...От този да научим
    във всеки друг да виждаме Добро
    и да простим на себе си за случаите,

    в които сме забравили урок,
    който (уж)вЕче сме били научили
    и пак боли, и питаме "Защо?!?"
    "Защо сам себе си в затвор държа заключен?"

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...