26 mar 2010, 16:44

Най-красивият удавник

  Poesía » Otra
944 0 2

                     В море от синева
                     като русалка ще заплувам
                     и очите ми, бездънни езера,
                     ще се къпят в синя светлина.


                     През вълните ще летя,
                     вълните на лазурното небе
                     и цялата от щастие ще горя
                     аз - на морето синьото дете.

                    Там, сред облаците бели
                     и сред бурните вълни,
                     очите ми, за синьо зажаднели,
                     ще се гмурнат в ясни дълбини.

                     Солта в кожата ми ще попие
                     и цялата на лято ще дъхти.
                     Нежно пяната ще ме покрие
                     и на гърба си ще ме понесе, след сините вълни.

                     И там, навътре, сред морето,
                     в пастта му, зейнала широко,
                     ще потъна аз - детето,
                     защото да почивам искам - на дълбоко.

                     Ще се разлее тялото ми във водата,
                     със синьото ще станеме едно,
                     ще се къпя в позлата
                      и вечния си сън ще спя в морското легло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...
    със синьото ще станеме едно,
    ще се къпя в позлата
    ..."

    - НЕ.
  • Има доста за поодялкване. Обърни внимание на четвъртия куплет. А и не само на него де... Предлагам ти СОЛТА ПО КОЖАТА МИ ЩЕ ПОПИЕ. Не, не ми харесва съвсем. Има какво да се желае още.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...