Най-красивият удавник
В море от синева
като русалка ще заплувам
и очите ми, бездънни езера,
ще се къпят в синя светлина.
През вълните ще летя,
вълните на лазурното небе
и цялата от щастие ще горя
аз - на морето синьото дете.
Там, сред облаците бели
и сред бурните вълни,
очите ми, за синьо зажаднели,
ще се гмурнат в ясни дълбини.
Солта в кожата ми ще попие
и цялата на лято ще дъхти.
Нежно пяната ще ме покрие
и на гърба си ще ме понесе, след сините вълни.
И там, навътре, сред морето,
в пастта му, зейнала широко,
ще потъна аз - детето,
защото да почивам искам - на дълбоко.
Ще се разлее тялото ми във водата,
със синьото ще станеме едно,
ще се къпя в позлата
и вечния си сън ще спя в морското легло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панкова Всички права запазени
