13 jun 2010, 21:55

Най-опасната болест

  Poesía » Civil
971 1 11

Най-опасната болест

 

Опасна болест днес върлува,

а няма даже кратка статия,

че мнозинството боледува

от нея – страшната апатия!

 

Основният симптом е странен,

че той единствено се чува,

от думи няколко съставен:

„Това не ме интересува!”

 

Кога е време да гласува,

човекът болен заявява:

„Сега не ме интересува!”,

а сетне мрънка и опява!

 

Чудесен път му се открива (!),

за който всеки друг жадува,

а той набързо го затрива

със: „Много сложно ми се струва!”

 

Изнасяш факт, че е възможно

успешно рак да се лекува

и той те гледа, уж тревожно,

а мисли: „Не, не ме вълнува!”

 

Доказваш теза, че безспорно

във свободата си робува,

а той отвръща най-покорно:

„Това го други да умува!”

 

На действия против човека,

против държавата – пасува –

доволен бил от таз опека,

но все мърмори, че гладува!

 

И, въпреки че си живота

не ще и всеки ден го псува,

си пее свойта идиотът:

„Това не ме интересува!”

 

А тази болест продължава

и стар, и млад да покосява –

духът все нявга се предава

и тя го мигом заразява!

 

Но здрав такъв ще надделее!

Че волев ум – в борба не пада (!)

и да прескочи ще успее

стереотипната ограда!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Марине, не си прав - точно тая апатия към злободневката е моторчето, тя ражда и рои телевизионните програми, филмите, романите, сайтовете ако щеш-нали там душицата се излива и там си домърморваме пред "приятели". Един ден няма да има и поп и клисар, ами пласмасовата кутийка от джоба ще рече: Венчаха се раби божии...
  • Да, който има Воля и Желание прескача оградата!
    Дошло е време за отделяне на житото от плявата!
  • Да, който има Воля и Желание прескача оградата!
    Дошло е време за отделяне на житото от плявата!
  • Харесах много!!!Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...