9 jul 2017, 20:53

Най-последно

  Poesía
789 1 0

Като вятър през пустинята

потърсих в нещо да се спра

цял полепнал с прах от пясък

без предпазен слой – кора

с кожа не изцяло загрубяла

да издиря тръгнах – не издирих

твоята душа.

 

В рамка  бях я сложил

 да е чиста, ако аз се отрека

след дългото претърсване

не открия ли следа…

 

В походи участвах

загърбих планини

капитан ми казаха да стана – плавах

не намерих…плитчини

и суша да закотвя

всичките звезди в морето

за тебе

където ти ще ме окъпеш

със страстта.

 

А ти потърси ли ме?

Подскажи!

Аз помислих вече – ти не си родена

и отрекох твоите сънувани очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...