13 oct 2007, 15:50

Най–самотния звук

  Poesía
683 0 1
Най-самотния звук


Зимата цари навън, цари и в душата.

Сладък сън владее цялата земя,

но душата на човек не може

желаният покой да открие.

Нощта се спуска над света,

прикривайки го с черно наметало.

Меки възглавници, топли завивки,

обвит в топлина, чувстват празнина.

Единственият издаван звук идва

от туптенето на самотното ти сърце.

Мразиш зимата, копнееш за лято,

когато дори в най-мрачната нощ

може да почувстваш света около себе си.

Но тялото си отиде, отстъпи на зимата.

И ти не можеш нищо да сториш,

за да се пребориш с това чувство,

да победиш звука, идваш от самото сърце,

Без другар до себе си в мрачната нощ -

Това е най-самотния звук на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...