Зимата цари навън, цари и в душата.

Сладък сън владее цялата земя,

но душата на човек не може

желаният покой да открие.

Нощта се спуска над света,

прикривайки го с черно наметало.

Меки възглавници, топли завивки,

обвит в топлина, чувстват празнина.

Единственият издаван звук идва

от туптенето на самотното ти сърце.

Мразиш зимата, копнееш за лято,

когато дори в най-мрачната нощ

може да почувстваш света около себе си.

Но тялото си отиде, отстъпи на зимата.

И ти не можеш нищо да сториш,

за да се пребориш с това чувство,

да победиш звука, идваш от самото сърце,

Без другар до себе си в мрачната нощ -

Това е най-самотния звук на света.