30 dic 2009, 10:21

Най-скъпият подарък

1K 0 11

Душата ми е светла и блести

и някак ми е леко безпричинно,

дали защото вчера аз простих,

поръсих с пепел думите обидни.

 

А прошката е като брошка,

която на душата се поставя,

с брилянти е и с камъни Сваровски,

най-скъпият подарък от Съдбата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    И за стиха, и за прошката!
  • Прощават само мъдрите!
    Поздрав да прекрасната творба!!!
  • Благодаря за мъдростта! Човек има нужда от едно такова чисто обобщение, особено когато преодолява праговете в живота - прагове във времето, в мястото, в отношенията...
    Пред прага на Новата година ти пожелавам здраве и светлина във всички твои дни!
  • "Който е безгрешен,нека пръв хвърли камък/Сваровски/"!
  • Душата ти, навярно, е една звезда... Светли празници!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...