14 ago 2007, 10:59

Наказанието на времето

  Poesía
643 0 0

Времето със замах унищожава
всичко, дето на пътя му стои
и целия разгром то притежава,
и знае това, което предстои.


Само то ни предвещава всичко
това, което идва и си заминава.
Пред него няма свое, нещо лично,
то перфектно всички ни познава.


Щом опиташ времето да убиеш,
то от теб без милост си отива
и вече няма къде да се скриеш,
цялото ти тяло от чувства прелива.


И скоро ставаш бял, изнемощял,
загубен в собствената битка.
Тогава и най-силният кинжал
не би порязал тази китка.


Която търсела е своето спасение,
без времето потънала в тъга,
дори в живота намерила оттегчение,
не различила добрата от лошата страна.


И накрая времето най-сетне пристига,
хванало за ръката спомена стар,
и живота измъква, и даже не пита
дали за копнежите имаш другар.


И ръцете изсъхват, лицето побелява,
бръчки покриват красотата предишна,
и душата млада бавно остарява,
и оставя плътта... напълно излишна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...