Споменът за теб пред мене коленичи,
поиска прошка - от това боли,
отдавна веч не съм наивното момиче,
молещо за обич... забрави.
Сега съм друга - вярвай, промених се,
сега за мене нищо ти не значиш,
обичах те безумно, до полуда,
но бе отдавна... днес това не важи.
Болката, която подари ми,
уби тотално моята душа,
с остатъка от сили пиша рими,
да съм сама е моята съдба. ...