10 oct 2012, 12:26

Накъде? 

  Poesía » De amor
559 0 2

Сняг засипал е полето,

скреж прозорците закри,

студ достига до сърцето,

тъжно е и нещо те боли.

 

Седиш във стаята студена,

мълчиш и мислиш за деня,

във който беше любовта родена,

а сега е тъй далечна тя.

 

Навън е всичко побеляло

и още продължава да вали.

Сякаш времето е спряло

и за топлина мечтаеш ти. 

 

Любовта отдавна те забрави,

морето, чайките и синьото небе,

сякаш съдбата те остави

и се питаш: “Накъде?”

  

Накъде във този свят коварен,

в който всеки другия топи,

в който сякаш си забравен

с единствен спомен - нейните очи.

 

© Павел Грамадов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??