Накъде?
Сняг засипал е полето,
скреж прозорците закри,
студ достига до сърцето,
тъжно е и нещо те боли.
Седиш във стаята студена,
мълчиш и мислиш за деня,
във който беше любовта родена,
а сега е тъй далечна тя.
Навън е всичко побеляло
и още продължава да вали.
Сякаш времето е спряло
и за топлина мечтаеш ти.
Любовта отдавна те забрави,
морето, чайките и синьото небе,
сякаш съдбата те остави
и се питаш: “Накъде?”
Накъде във този свят коварен,
в който всеки другия топи,
в който сякаш си забравен
с единствен спомен - нейните очи.
© Павел Грамадов All rights reserved.
