Накъде си тръгнал?
Накъде си тръгнал с очите невиждащи,
накъде със крака отмалели?
Какво ще подхванеш с ръцете завързани,
само миговете свирепо отшумели.
Накъде си насочил сетивата си чакащи,
възроптали от твоите идеи?
Откъде си чакал сам себе си
и мислиш ли, че си се намерил?
Накъде, приятелю, ще отплува душата ти?
Теченията подмятат я стихийно
и само болката подсказва ти понякога,
че времето протрил си и пропил си.
И мислиш ли, че мога да те върна?
Платната плавно да обърна
и курса на живота ти да определям,
и вместо теб от чашата да пия,
и да те браня, и от нищото да те съвземам?
Не искам да го сторя.... затова не мога.
Душата ми се израни от кални друми
и някога политайки високо,
за себе си едвам намирам сили.
Но, ти дерзай!
Наказвай лошото!
Живота си ти управлявай,
и научи се сам платната да обръщаш
и никога на миналото ти не се надявай!
© Силвия Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво!
-
Много дълбока и разтърсваща,силна поезия.Посланието е категорично,вярата в принципите е желязна.Страхотна си,Силвия.Поддържаш високото си ниво.
-
Прекрасно е! Поздравления!
-
"Накъде, приятелю, ще отплува душата ти?
Теченията подмятат я стихийно
и само болката подсказва ти понякога,
че времето протрил си и пропил си."
Много страшен въпрос,много страшна истина! -
Силно! Истинско..!
вървя и мъкна миналото като кози крак...
много ми хареса. с обич, Силвия. -
Много силен финал,но е толкова трудно да избягаш от миналото...Поздравления,Силве за стиха!Просто е много истински!С обич!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Наказвай лошото!
Живота си ти управлявай,
и научи се сам платната да обръщаш
и никога на миналото ти не се надявай!"