Накъде си тръгнал?
Накъде си тръгнал с очите невиждащи,
накъде със крака отмалели?
Какво ще подхванеш с ръцете завързани,
само миговете свирепо отшумели.
Накъде си насочил сетивата си чакащи,
възроптали от твоите идеи?
Откъде си чакал сам себе си
и мислиш ли, че си се намерил?
Накъде, приятелю, ще отплува душата ти?
Теченията подмятат я стихийно
и само болката подсказва ти понякога,
че времето протрил си и пропил си.
И мислиш ли, че мога да те върна?
Платната плавно да обърна
и курса на живота ти да определям,
и вместо теб от чашата да пия,
и да те браня, и от нищото да те съвземам?
Не искам да го сторя.... затова не мога.
Душата ми се израни от кални друми
и някога политайки високо,
за себе си едвам намирам сили.
Но, ти дерзай!
Наказвай лошото!
Живота си ти управлявай,
и научи се сам платната да обръщаш
и никога на миналото ти не се надявай!
© Силвия All rights reserved.
