Накъде си тръгнал с очите невиждащи,
накъде със крака отмалели?
Какво ще подхванеш с ръцете завързани,
само миговете свирепо отшумели.
Накъде си насочил сетивата си чакащи,
възроптали от твоите идеи?
Откъде си чакал сам себе си
и мислиш ли, че си се намерил?
Накъде, приятелю, ще отплува душата ти?
Теченията подмятат я стихийно
и само болката подсказва ти понякога,
че времето протрил си и пропил си. ...