Налага вето върху времето безкраят
Зад залеза съзирам далнината,
окъпана от утринни лъчи...
завърнало се с ехото на своя крясък ято,
за да пребъдва в моите очи.
...Ранен от бъдещето е простора,
лишен от пасторален резонанс.
Витае в него сладката умора,
протяжно вплитаща ме в своя транс.
Не зная кой съм и не ща да зная,
защото няма смисъл от това.
Налага вето върху времето безкраят. -
Живот плюс смърт е просто самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
