Nov 19, 2021, 12:23 AM  

Налага вето върху времето безкраят

  Poetry
630 18 6

Зад залеза съзирам далнината,
окъпана от утринни лъчи...
завърнало се с ехото на своя крясък ято,
за да пребъдва в моите очи.
...Ранен от бъдещето е простора,
лишен от пасторален резонанс.
Витае в него сладката умора,
протяжно вплитаща ме в своя транс.
Не зная кой съм и не ща да зная,
защото няма смисъл от това.
Налага вето върху времето безкраят. -
Живот плюс смърт е просто самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви колеги по перо и приятели!
    Благодаря, както за безценните коментари, така и за високите оценки, а и за Любими. Дълбоко съм трогнат и ви честитя днешния голям празник! Нека новата седмица ви носи здраве и успехи!
  • Да,но самотата живее и съзерцава в творчески период...
    Поздравления за написаното, Младен!
  • Умно!
  • Зад залеза в безкрая времето е безсмислено понятие! Поздравления за прекрасния стих!
  • Малки капчици безкрайност в океана на живота и смъртта сме ние. Или нещо такова. Много ти се радвам. А самотата не е тъжна, тя просто е. Поне така си мисля. 😊 Поздравления, Младене!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...