13 jun 2018, 1:19

Налей ми

  Poesía
776 0 0

 

Когато падна от лъжата поразена,

налей ми вино кърваво червено.

Животът ми е  адски кофти,

от лотарията му не улучих зная.

 

Някой си играе с мен, налей ми.

От днес започвам малко рано,

пък каквото ще да стане.

Дано забравя самотата.

 

Щом остана пак сама,

внезапно в мен нахлуват,

черни мисли, потръпвам страховито,

дяволът обсебва моята душа.

 

Налей ми, мъката си да удавя.

До дъно аз ще я изпия. Налей ми.

И дано да мога  да забравя,

царят  на лъжата.

 

Вървя, лутам се уплашена.

Не намирам правилния път,

постоянно следва ме лъжата,

и болката не спира в моята гръд.

 

Налей ми чашата поредна.

Себе си не жаля и бавно аз изгарям.

Не намирам ни капчица надежда,

и не зная защо на този свят родих се.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...