Jun 13, 2018, 1:19 AM

Налей ми

  Poetry
775 0 0

 

Когато падна от лъжата поразена,

налей ми вино кърваво червено.

Животът ми е  адски кофти,

от лотарията му не улучих зная.

 

Някой си играе с мен, налей ми.

От днес започвам малко рано,

пък каквото ще да стане.

Дано забравя самотата.

 

Щом остана пак сама,

внезапно в мен нахлуват,

черни мисли, потръпвам страховито,

дяволът обсебва моята душа.

 

Налей ми, мъката си да удавя.

До дъно аз ще я изпия. Налей ми.

И дано да мога  да забравя,

царят  на лъжата.

 

Вървя, лутам се уплашена.

Не намирам правилния път,

постоянно следва ме лъжата,

и болката не спира в моята гръд.

 

Налей ми чашата поредна.

Себе си не жаля и бавно аз изгарям.

Не намирам ни капчица надежда,

и не зная защо на този свят родих се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. П. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...