дакота (Дакота) дакота (Дакота)
2 152
27 mar 2007, 20:38

налей ми още ...

  Poesía
757 0 10

Докосвам те със огнен шепот -

любовна дързост, жаден трепет.

С безкраен глад да се настигнем,

какво е радост в миг разбирам.

Разпръсквам обич, срещам вярност

крещи сърцето - с теб оставам!

Във ласките неудържими

изгубвам се,  летя и вдишвам те...

На тежки глътки те отпивам -

сърцето ми е чаша вино.

Разцъфва пламък. Луд,  безбрежен.

Градина,  алена от нежност.

Прегръщам те,  искра стихийна...

Налей ми още...  Целуни ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0