Гори ми от многото думи неказани,
препъната в спомени самотно боли.
От живота сме с тебе някак наказани,
леко потрепвам и питам: „Нали?”
Чувствам се много от есен дъждовно
във днешните пролетни, хубави дни.
И сърцето ми виждаше всичко в любовно,
но надежда в очите ми спря да вали.
В очакване тръпна и в пепел гореща,
нали те стоплих, нали не боли…?
От живота измолвам още една среща,
леко потрепвам и питам: „Дали…?”