1 may 2009, 20:53

Нали ми обеща

  Poesía
1.4K 0 5

Нали ми обеща, че няма да вали?

Наивно аз повярвах в това!

Нали ми обеща? А преляха всичките реки.

С часове вали! По-силно става! Не спира! До кога?

Нали ми обеща, че слънце ще изгрее

и ще разцъфнат всичките цветя?

Нали ми обеща? Но славеят не пее,

не смее и той да се покаже на дъжда!

Нали ми обеща, че утре ще е като вчера

и слънцето ще се оглежда в моите очи?

Нали ми обеща, че пътя ще намеря

към страната, в която няма болка! В която не вали!

Нали ми обеща? Защо ли ме излъга?

Да беше ме подготвил за това,

че ще те видя някой ден щастлив с друга,

че обречена съм да живея в самота!...

... Нали ми обеща, че няма да вали!

Наивно вярвах на лъжи!

Но чакай! Виж! Това са моите сълзи,

а аз се заблуждавах, че вали...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От чуждо обещание разбрах, че понятия в любовта като ,никога и завинаги не съществуват.
    Славеят не пее...
  • Уауу, това стихотворение ме развълнува ужасно много!! Изпълнено е с толкова тъга и все пак е невероятно! 6+
  • Нали ми обеща...това ме подсеща за едно мое със същото неспазено обещание...същото, каквото е смачкало много сърца и ограбило много души. Обещание, което ражда болка... Болка, която ражда красота...
    Поздрав, трогнах се от твоята!
  • Но чакай! Виж! Това са моите сълзи,

    а аз се заблуждавах, че вали...

    Страхотна си!
  • кой може да обещае...а не знаеше ли, че любовта си е страдание...
    дъжд от сълзи...и тъжно и хубаво, мила Ванеса.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....