С  прекрасни комплименти обсипана съм днес,

чета и препрочитам писмото с интерес.

Наивна ли съм много, унесена в захлас?

Объркваш ме и спешно се нуждая от компас.

Посоката да ми покаже, дори да е планинската пътека.

Тъй тясна, криволичеща, но толкоз  мека.

Пред  твоя дом да ме  изкара. 

Преди да съм размислила на сфетофара.

Да сгуша  аз лицето си в твоята прегръдка.

Да чуя ритъма на биещото ти сърце.

- Намери ме! - да кажеш. - Твой съм!

А ти си моето бленувано море…

27.06.2012г.