11 ago 2009, 10:53

Намерих те!

  Poesía
697 0 2

По нотите

на гладните желания

те търсих цял живот.

Не те намерих.

На рамото ми -

сипеи мълчания...

Пустинен вятър -

пясъчно треперещ!

 

Жадувах те.

В самотното мечтание.

Сред празничната лудост -

скитник бос.

Съзиждах те.

Сиротна.

В безсъзнание.

Подхлъзнала

поредния въпрос...

 

Намерих те!

В подмолните безсъния.

В морето буреносно -

стръмни ребуси.

Накрая,

на върха

на тъмна мълния.

В най-дългото пътуване -

към себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...