24 feb 2008, 15:53

Наново 

  Poesía » De amor
835 0 5

                Едно сърце отново затуптя,
                една ръка със друга се събра
                и устните се впиха със копнежа
                очите всеки ден пак в твоите да се оглеждат.

                Така внезапно ти се появи,
                със гръм и трясък всичко в мен взриви,
                изневиделица ме покори
                и миг не мога аз без тебе, разбери!

                И странно как не вярвах аз
                във любовта и нейните неволи,
                ала съдбата лошо си играе с нас,
                отвори тя пред мен небесните простори...

                Не съм си и помисляла дори,
                че мисълта ми стихове подобни ще реди.
                И с всеки ред изливат се сълзи
                и чудя се аз колко туй ще продължи?

                Сега мълчиш, сериозен, променен...
                бих казала дори и отегчен,
                не зная аз дали причината е в мен,
                но моля те да бъдеш откровен.

                Кажи ми истината, не лъжи...
                аз зная колко много ще боли,
                но съм готова с тебе двамата да полетим...
                ОБИЧАМ ТЕ... какво ще кажеш ти!!?   

© Ники Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??