Едно сърце отново затуптя,
една ръка със друга се събра
и устните се впиха със копнежа
очите всеки ден пак в твоите да се оглеждат.
Така внезапно ти се появи,
със гръм и трясък всичко в мен взриви,
изневиделица ме покори
и миг не мога аз без тебе, разбери!
И странно как не вярвах аз
във любовта и нейните неволи,
ала съдбата лошо си играе с нас,
отвори тя пред мен небесните простори... ...