Едно сърце отново затуптя,
една ръка със друга се събра
и устните се впиха със копнежа
очите всеки ден пак в твоите да се оглеждат.
Така внезапно ти се появи,
със гръм и трясък всичко в мен взриви,
изневиделица ме покори
и миг не мога аз без тебе, разбери!
И странно как не вярвах аз
във любовта и нейните неволи,
ала съдбата лошо си играе с нас,
отвори тя пред мен небесните простори...
Не съм си и помисляла дори,
че мисълта ми стихове подобни ще реди.
И с всеки ред изливат се сълзи
и чудя се аз колко туй ще продължи?
Сега мълчиш, сериозен, променен...
бих казала дори и отегчен,
не зная аз дали причината е в мен,
но моля те да бъдеш откровен.
Кажи ми истината, не лъжи...
аз зная колко много ще боли,
но съм готова с тебе двамата да полетим...
ОБИЧАМ ТЕ... какво ще кажеш ти!!?
© Ники Todos los derechos reservados