19 oct 2015, 18:05

Напаст

  Poesía » Civil
451 0 0

Напаст


Каква е тази градска напаст.
Днес всички тичат към града...
Надяват се, че там ще лапат,
и ще живеят на ръба!

За селото не щат да чуят.
Там слънцето ги най-пече!
Не щат цървули да обуят,
деня им в труд да протече...

И всички искат да хитруват...
Хайлазлъка ги влече.
И търсят с някой да раздуват,
по-лесно как да се краде!

Натикани са във коптори,
или във цигански гета,
а селото с широки двори,
очаква техните дела!

За тях очакват да се грижим.
Да храним гладните гърла.
Те соцпрограмите ни стрижат!
А страдат нашите села!

И туй Европа го закриля!..
Нали не става туй при тях!
Катуните им връщат с сила
Прочистват си така света!

Аман от глупави съвети,
не щеме техния акъл!
Щом са за наша сметка взети,
и смисъла е често зъл!
22.07.2014г. Драгойново


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...