20 mar 2010, 19:44

Напомняне за Хирошима

  Poesía » Civil
953 0 4

 

 

                       В началото

                       свил медоносно

                       пълничко личице

                       вятърът драска

                       тебеширени следи

                       по пламналия асфалт

                       розови котки и

                       черни матроси

                       крият панацея

                       за раните

                       във шепите си

                       кинжали пробождат

                       разгневената

                       вулканична лава

                       бял карамфил

                       лежи на паважа

                       в истеричен опит

                       да изгони Слънцето

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силен стих!Дано никога не се повтори този ужас!Честита първа пролет!
  • Хубаво е да се учим наистина от историята, макар че не го правим Поздрав!
  • Напомняне, че злото може да приема и човешки облик...
    Оххх!
    Поздрав за стиха!
  • Нека да не допускаме никога вече човек да причинява толкова мъка...нито едно същество не заслужава това...
    Поклон!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...