Тази сутрин съм бяла и розова
и усмихвам се глезено с всички очи,
под ръцете ти - два клона лозови.
Не ме бутай да ставам, пък... ставай си ти!
И не искам да знам колко късно е.
Стига с тоя часовник! (Какво си хлапе!?)
Ще те нагъделичкам до пръсване!
Всъщност, чакай - защо не направиш кафе?
Тази нощ беше просто вълшебница!
Още пълна с нега, помежду ни лежи.
На бонбонени капки, кръвта ми обсебила,
по очите ти, с облачни лапи пълзи. ...