Направи ми кафе
Тази сутрин съм бяла и розова
и усмихвам се глезено с всички очи,
под ръцете ти - два клона лозови.
Не ме бутай да ставам, пък... ставай си ти!
И не искам да знам колко късно е.
Стига с тоя часовник! (Какво си хлапе!?)
Ще те нагъделичкам до пръсване!
Всъщност, чакай - защо не направиш кафе?
Тази нощ беше просто вълшебница!
Още пълна с нега, помежду ни лежи.
На бонбонени капки, кръвта ми обсебила,
по очите ти, с облачни лапи пълзи.
Престани да ме мериш с възглавници!
Ставай бързо! Броя не до три, а до две!
Пак ли почваш с това... Що за навици?
По-добре да ми беше направил кафе.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
