14 feb 2012, 10:15

Напразни салюти

  Poesía » Civil
530 0 2

Напразни салюти

 

Без всякаква стойност

бе  тази  епоха,

в която  застрада

добрият човек!

И всички, които

с  лъжата  дойдоха,

че вече животът 

ще бъде по-лек...

 

Но всички красиви

надежди  умряха,

преди да докоснат

човека със пръст...

Но  щом  салютите им

 отгърмяха...

Смениха човешката 

 Завист  със  Мъст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не виждам с нещичко да съм си играл,но щом казвате е твърде възможно.Аз просто съм се опитал да си напиша стихчето.Ако нещо не ви харесва, извинявам се! Ако се поясните по-добре, може и да разговаряме на тази тема!
  • Виждам, с интервали сте си играл нещо, но не съм убеден в целесъобразността на употребата им. Оставил съм на автора да прецени.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...