18 may 2018, 22:01

Напред 

  Poesía » De amor
465 1 1

Любов е да изстрадаш мълчалив
на чужда мъка черната градушка.
И в болката да бъдеш търпелив.
И да останеш, даже и сред лудост.

 

Любов е, щом отдавна си видял
съдбите ви как нежно се преплитат. 
А после, в страховете ослепял, 
решил си пак крилете да изпиташ.

 

Любов е да преглътнеш своя гняв. 
И чужд живот в душата да посееш. 
И рани да целуваш в тишина. 
Най-страшното с надежда да отгледаш. 

 

Любов ли е, ако се предадеш? 
Ако от тъмнината се уплашиш? 
Каквото и сега да ми дадеш, 
за мене ще е най-велико щастие. 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...
    "Любов е да преглътнеш своя гняв.
    И чужд живот в душата да посееш.
    И рани да целуваш в тишина.
    Най-страшното с надежда да отгледаш. "
    Така е. Аплодисменти!!!
Propuestas
: ??:??