Напред
Любов е да изстрадаш мълчалив
на чужда мъка черната градушка.
И в болката да бъдеш търпелив.
И да останеш, даже и сред лудост.
Любов е, щом отдавна си видял
съдбите ви как нежно се преплитат.
А после, в страховете ослепял,
решил си пак крилете да изпиташ.
Любов е да преглътнеш своя гняв.
И чужд живот в душата да посееш.
И рани да целуваш в тишина.
Най-страшното с надежда да отгледаш.
Любов ли е, ако се предадеш?
Ако от тъмнината се уплашиш?
Каквото и сега да ми дадеш,
за мене ще е най-велико щастие.
