16 may 2009, 15:34

Напред 

  Poesía » Otra
400 0 0

 

Една година вече,

от спомен явно страда се.

Със себе си отвлече

картинка - не забравя се.

 

Защо нахлува странно

все още и ме пита,

дали се връщам тайно

във нейната градина?

 

Защо лекувам спомени,

като е безуспешно,

веднъж ухапана отровно,

да бягам - не е лесно.

 

Не искам да премислям,

и мислите - без ред.

А само да устискам

и да продължа напред.

 

 

15.05.2009г.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??