Напред
543
0
0
Една година вече,
от спомен явно страда се.
Със себе си отвлече
картинка - не забравя се.
Защо нахлува странно
все още и ме пита,
дали се връщам тайно
във нейната градина?
Защо лекувам спомени,
като е безуспешно,
веднъж ухапана отровно,
да бягам - не е лесно.
Не искам да премислям,
и мислите - без ред.
А само да устискам
и да продължа напред.
15.05.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
