13 sept 2012, 20:30

Напук

  Poesía » Otra
573 0 3

Животът ни показва среден пръст

всеки месец, всеки ден, минута.

Да не приемаме безмълвно този кръст,

а да сменим изцяло маршрута.

 

Видели всичко с други две очи,

различен ъгъл да ни ръководи,

когато и Късметът ни мълчи

и все ни дебнат рифове подводни.

 

Да влезем в друга роля за момент,

да видим други шансове, надежди,

забравили за всеки сантимент,

който неразумно ни подвежда.

 

Напук на гняв и пошлост, бяс и смут,

да впрегнем тази кучка зла Съдбата

и на Късмета си да теглим шут,

да влезем през прозореца, залостят ли вратата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...на Късмета си да теглим шут,
    да влезем през прозореца, залостят ли вратата..."
    Редовно влизам през прозореца. Понякога забравям какво е врата!
  • За да променим маршрута,трябва първо да променим пръстната конфигурация,Нинка, или поне посоката й...
    Много социален,написан с хъс,текст.Харесах!
  • Съгласна-така ще направим!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...